четвъртък, 15 март 2012 г.

За мечтите и хората...

Мечтата е най-красивият подарък, който светът може да ти даде. С нея, Мечтата, ти растеш… душата ти расте… и Вярата също – вярата в това, че в този живот няма нищо невъзможно… само ако повярваш… И ако си смел – достатъчно смел, за да се вслушаш в шепота на собственото си сърце… за да тръгнеш - по пътя, който то ти посочва…
            Защото мечтите имат враг... който се нарича Страх… и има толкова вледеняваща сила, че може да убие всяка Мечта… Той, Страхът, обезоръжава… и нашепва, че „Това няма как да се случи”… И ти „няма как да се справиш”… Понякога Страхът говори с гласа на собственото ти Съмнение, а понякога – с гласовете на хората покрай теб… Но ако повярваш в тези думи – Мечтата ти започва да залинява, да се смалява и в един момент напълно се стопява във времето… и накрая остава само споменът, че някога за нещо си мечтал…
            Мечтата е дар… може да е толкова невероятна, че да не е по силите й да се сбъдне в рамките на този свят… но живеейки в сърцето ти – прави твоите дни красиви и смислени, придава им необяснимо очарование, вдъхновява те и те прави по-силен… дава посока на Пътя, който си избрал да следваш…
            Мечтите са подарък – може би божествено откровение към измъчените човешки души… Особено ценни са тогава, когато от обикновени мечти – се пренасят в реалния свят, сбъдват се, стават истина… Но понякога една Мечта трае само миг… Миг, който ти си длъжен да изживееш пълноценно, да му се насладиш и да го запазиш в най-топлото кътче на сърцето си… И после, след като Мечтата отмине, не бива да ти тъжно… Напротив – трябва да си щастлив, че си изживял това, за което така дълго си копнял…

Яница ХРИСТОВА 

Няма коментари:

Публикуване на коментар