петък, 7 февруари 2014 г.

Мигове

Дядо върви, хванал за ръка внучето си, преметнал ученическата му раница през рамо...
Жените на пазара играят "Не се сърди, човече" на странна маса пред магазините си...
Гълъбите гонят коричка хляб, прекалено голяма да размерите им...
/А сутринта, когато тръгваше за работа, някаква странна птица пееше между блоковете... Носеше спомени - от детство в планината... /
Две баби вървят, хванати под ръка, увлечени в приятен разговор...
Момиче и момче - тинейджъри още - спират на тротоара, за да се целунат, преди да продължат напред...
Жената, която винаги си виждал зад гишето за обслужване на клиенти, днес пуши в градината...
Снегът се топи, а капчуците сякаш пеят...
Слънцето блести, лъчите му те топлят и можеш да изтичаш навън и без яке...
Небето отново е безумно синьо и наоколо се носи възторг от предчувствие за близка пролет...
А светът... светът е толкова красив, ако имаш сили да се вгледаш в малките мигове...

Яница ХРИСТОВА 

Няма коментари:

Публикуване на коментар