събота, 22 март 2014 г.

Тя вървеше пред мен...

Тя вървеше пред мен, а аз вървях към театъра, преметнала палтото си върху ръка ... Обувките й, тревистозелени, потропваха по тротоара, русолявата й коса бе прибрана с електриковозелена панделка, която хипнотично приковаваше погледа ми към себе си... Приличаше на насекомо, на пеперуда... Отклоних очи от нея, за да оправя палтото си. От него, сгушена в гънките му, излетя...зелена пеперуда...
Ей така дойде пролетта.

Яница ХРИСТОВА 

Няма коментари:

Публикуване на коментар