 |
|
Скъпи Тери,
Прекрасен мой Тери,
Любим (по-любим, най-любим!) Тери…
Трудно ми е да повярвам, че новината от отминалия ден е
истина – толкова изневиделица ми се струва, че се появява – въпреки известната
диагноза, въпреки напредващата възраст… въпреки… въпреки всичко!
Така и не остана време да те срещна, да стисна ръката ти,
да ти кажа колко щастлива съм, че те има, че озаряваш света с думите и
историите си, с чувството си за хумор, с иронията, чрез която с лекота шестваш
из Света на Диска, с фината философия, с която са изпълнени книгите ти, с
безкрайната ти хуманност и чистосърдечие… Но не ни е било писано. Не е останало
време, за да се напише...
Но последните 10 години от съзнателния ми живот –
последните 10 години, след като вече те бях открила, са били изпълнени с безброй
безсънни нощи, наситени със страници със смях и проникновени наблюдения за живота, които
често изплуват в ежедневието ми и до днес. Благодаря ти, Тери! Че ми позволи да
израствам в късчета от една Вселена, в която се чувствам уютно! Благодаря ти,
че успяваше да видиш герой дори и в някой (на пръв поглед) неудачник. Благодаря
ти, че винаги успяваше да изведеш историята до добър финал – не винаги щастлив,
но винаги добър. Благодаря ти за идеята, че колкото и несъвършен да изглежда
светът (във всичките му фантазни измерения дори), това не бива да те спира да
правиш най-доброто, на което си способен, докато едновременно с това не спираш
да се забавляваш… Благодаря ти за доблестта на сержант Керът, за непоклатимата
Баба Вихронрав, за щурата Леля Ог, за умелия Ветинари, за словоохотливостта на Олян
Фон Ментелик (както и да го превеждат у нас). Благодаря ти, че от онзи гняв –
за който пише Нийл Геймън – успяваше да сътвориш нещо красиво, брилянтно…
благородно. Твърде малко хора, струва ми се, го умеят.
От теб научих и още нещо много важно, Тери – а именно: че
не е необходимо да спазваш правила, да следваш канони. Понякога просто трябва
да излезеш от познатия път, за да откриеш собствения си глас. И когато го
направиш – с пълна сила да се втурнеш към… здрава работа. Защото само тогава
светът ще бъде готов да те чуе.
Знам, че стилът ти не е по вкуса на всеки. А и не бива. Но
всички ние, които сме го открили, ще бъдем влюбени завинаги, независимо от
възрастта.
Тери… надявам се, че с усмивка си посрещнал образа,
присъствал в не една и две твои книги. И се питам – дали като магьосниците на
Диска, си знаел кога ще дойде Смърт? Дали ти е показал собствения ти животомер,
дали ти е предложил да го завърти на обратно, още преди последната песъчинка от
него да изтече? Дали си отказал – воден от любопитство, подтикван от желанието
да яхнеш Бинки и най-накрая да препуснеш из безкрайната звездна шир, която ще те
отведе до света, който си създал сам…
А следата, която оставяш след себе си, Тери… тя сияе.
Вдлъбната е в историята на литературата в световен мащаб. И ще привлича още
хора към себе си. Някои от тях ще бъдат малки, по-малки и от мен, когато те
открих. А историите ти все още ще имат (винаги ще имат!) силата да им вдъхнат онзи
особен живец, който да ги подтикне да бъдат герои, ако не друго – то поне в
собствения си живот…
Тери… скъпи Тери, любим мой Тери…
Сър!
Не ми остава нищо друго, освен да стана, да изтрия
сълзите, който изпълват очите ми, да сведа глава… и да отдам искреното си
преклонение пред паметта ти! Ще ми
липсваш – така, както би ми липсвал приятел, с когото винаги с нетърпение съм очаквала да се видим..
Яница ХРИСТОВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар