четвъртък, 24 септември 2015 г.

Етюд


(В пет части)


Разочарование

Правоъгълно е.
И сякаш е заседнало в гърлото ти,
пречи ти да си поемеш дъх…
Ръбовете му са остри и
раздират част от теб
при всеки опит..
Има металичен вкус.
Все едно е направено от олово
и ти много добре знаеш –
разпръсква отровни нишки в кръвта ти.
Заради това ще изчезнеш –
подобно на Римската империя,
загърбила всякакво величие…

Щастие

Редуват се.
А то е плахо.
Като дете с бели пантофки,
което скача в купа
с опадали есенни листа.
Разхожда се вечер из булеварда –
едвам ще го познаеш в здрача,
ако не търсиш точно него…
Понякога се осмелява –
да те хване за ръка,
да те накара да изправиш глава,
да се огледаш в звездите,
едвам пробили си място на небето
в града.
Обикновено не остава дълго.
Премигваш…
И то вече с други си играе
из есенните паркове…

Любов

Там е, където няма болка.
Или поне така би трябвало да е.
Но ние – съвсем по човешки –
умеем да объркваме разни неща…
Оплитаме се в мрежи,
пресяваме сънища
и накрая се оказваме въвлечени
в поредната изтъркана илюзия.
Строим замъци
от пясъци
и в тях зазидваме здравия разум.
Защото и без друго не го ползваме…

Очакване

Светът притихва.
Само колите тичат с блеснали фарове,
без да знаят – заслепяват те.
А в теб се свиват бури,
ураганни ветрове отвяват мислите ти –
все на Север…
А ти стоиш, притихнал.
Светът се свива в един единствен миг.
Преди да избухне като Свръхнова
и да се разпилее на хиляди парченца…
И това е мигът, в който някой ще ти каже
своето „Да” или своето „Не”…
И това ще промени цялата Вселена…

Кръгове

Затварят се.
И накрая оставаш сам – като в пашкул.
И се чудиш – дали си какавида,
която ще се превърне в пеперуда.
Или си се оттеглил в тишината,
за да се сбогуваш с крилата си…

Яница ХРИСТОВА


Няма коментари:

Публикуване на коментар