вторник, 26 януари 2016 г.

Откъс от все още ненаписания наръчник „Как да разпознаеш една истинска Баба?”


Глава 1: В градския транспорт


Една истинска Баба ще се качи в препълнения градски транспорт, дори когато е толкова фрашкан, че няма място да изпуснеш и картоф. Ще се качи през възможно най-задната врата. Ще измушка с лакът тези, които ѝ пречат да се чувства комфортно в навалицата. Ужилените от една истинска Баба ще се свият като малки кутрета и ще се опитат да стоят по-далеч от Нея, дори това да означава да не си поемат дъх по време на цялото пътуване.
Ако в този момент ти си в автобуса и случайно си заел седалка, може би ще ти хрумне идеята да отстъпиш мястото си на тази – на пръв поглед – скромна възрастна женица. Ще се подведеш по бръчиците, набраздили лицето ѝ, по ретро палтото ѝ, по онази странна шапка, която навява мисли за актуалните сега „винтидж” колекции… или нафталин. Ще я погледнеш мило, ще се усмихнеш, ще я потупаш любезно по рамото. И ще направиш най-голямата грешка в живота си! Ще ти се изплъзне въпросът: „Извинете, искате ли да седнете?”.
Защото дълго време си живял с идеята, че възрастните жени някак си, с годините, трупат доброта в себе си. Свързваш ги винаги със спомена за собствената си баба, която в ранните съботни утрини те е събуждала с аромат на палачинки, носела е на раменете си плетено елече и винаги в джобовете ѝ се е намирал по някой бонбон със шумоляща опаковка.
 Но една истинска Баба е толкова далеч от този образ, колкото далеч е всяка средностатистическа костенурка от Космоса.
След недообмисления ти въпрос една истинска Баба ще те погледне с най-хладнокръвния поглед, който някога си виждал. Ще изпъчи гърди и с цялата си същност ще ти внуши, че ти – недодялания младок – нямаш право да ѝ предлагаш милостиня с мястото си, нямаш право да смяташ, че годините ѝ са порок, а силата ѝ не е на твоето ниво. Една истинска Баба има капацитета да те смачка с един-единствен поглед! Защото една истинска Баба всява респект! Тя е като кралица, слязла от трона си, за да се разходи из простолюдието и да го дари с умереното си презрение…
След този конфузен момент ти можеш да направиш само едно нещо – да си останеш на мястото, да сведеш глава и да се опитваш да не гледаш повече към мястото, на което се спотайва Баба. Обаче самото знание за присъствието ѝ наоколо няма да ти дава покой. В един момент любопитството ти ще надвие волята, както обикновено се случва, и ти ще започнеш да изучаваш поведението ѝ.
Една истинска Баба не може да стои мирно и тихо. Дори когато пътува в градския транспорт. С всяка следваща спирка ще наблюдаваш как около Баба ще се освобождава все повече свободно място. Защо ли – вече дори не се питаш.
 Баба няма да тропа нервно с крак. Няма да брои напрегнато колко спирки остават до нейната. Не. Баба не обича да си губи времето, защото много добре е запозната с неговата цена. Баба ще се опитва да върши нещо – нещо полезно, тъй като е водена преди всичко от прагматичния си ум. Ти надали ще я разбереш, защото още се носиш по вълните на емоциите си и си в плен на невъздържания букет от какви ли не хормони, характерни за младостта. Но Баба вече отдавна е извървяла тази част от пътя. Тя знае, че с годините остават до теб само важните хора, с другите пътищата ви се разделят, както му е редът, и за това не бива да се косиш излишно. Та така Баба пътува и се чуди какво да свърши, а ти се чудиш как да излезеш от паяжината на собствените си романтични неволи…
Сигурно вече си забелязал, че една истинска Баба разполага с една… дарба. Тя има невероятно зрение и мигом ѝ се набиват на очи всякакви нередности. А всичко, което противоречи на естетическите и морални разбирания на Баба, трябва да бъде вкарано в релси. Баба ще отдели цялото необходимо време за това!
Една истинска Баба ще забележи, например, жестоко късия минижуп на тийнейджърката до себе си, ще забележи фрапиращия пиърсинг на мъжа отсреща, а богатият неприличен речник на шофьора на автобуса ще я провокира да му издърпа наставнически ушите за наказание… А ако на Баба не ѝ се влиза в словесни престрелки, тя ще се отдаде до края на пътуването си в разлепянето на флаери и изчегъртването на грозни надписи от стъклата и стените на автобуса.
Когато Баба стигне до собствената си спирка, тя ще преметне гордо шала си през рамо, ще дари пътниците с пренебрежение и ще слезе, отнасяйки цялото достолепие със себе си. Една истинска Баба ще крачи из града така, все едно всяко паве и всяка плочка от тротоара ѝ принадлежат. Докато я гледаш, глуповато ще се чудиш каква ли е била Баба на младини… Няма да можеш да си отговориш сам, защото дори въображението ти не е способно да извае образа на подобна фурия…

Яница ХРИСТОВА 

Няма коментари:

Публикуване на коментар