неделя, 14 февруари 2016 г.

Посоки

Любовта не бива
да те превръща в просяк –
да стоиш с наведена глава,
да протягаш ръка за милостиня
и да чакаш благоволението на някого…
Любовта трябва да е сила!
Да те кара да вървиш гордо изправен –
като герой, измерващ с поглед хоризонта.
И всяка сутрин да се събуждаш
наелектризиран,
зареден с енергия
и жажда за живот…

Защото любовта или идва сама…
Или не идва никога…
От посоката,
в която гледаш.
От точката,
която се превръща в твоя ос,
върху която чертаеш
окръжността
 на собствения си живот…

Докато забравяш,
че светът е изумителен –
не се простира само
от Изток до Запад,
не се рамкира с граници…
И посоките му са като нюанси –
изкривиш ли малко градуса,
се озоваваш на съвсем различно място…
До съвсем различни хора.

Но любовта не е геометрия.
И география не е.
Любовта е онова знание,
което все повече ми доказва,
че най-искрената нежност
се появява
 и
 умира
при това постоянно разминаване
между
 теб
 и
 мен…

Яница ХРИСТОВА 

Няма коментари:

Публикуване на коментар