четвъртък, 2 юни 2016 г.

Рестарт



Статията ми "Рестарт", публикувана за пръв път в сайта "Момичетата от града" на 26 май 2016 г. Първата ѝ публикация можете да прочетете ето
ТУК.


Животът е шарен. Не се побира в крайностите на монотонното черно или безразличното бяло. И всички нюанси, които успее да събере този живот, те карат да осъзнаеш кой си или да си спомниш кой си бил… Да се върнеш на пътя си. Да се върнеш в кожата си. Да се научиш на търпение. На смирение. На благодарност. Да подредиш света си. Да изхвърлиш всичко излишно – вещи и хора, които те теглят назад. Да се огледаш. Да осъзнаеш къде се къса връзката с тези, които си обичал. С тези, до които си оформял светогледа си, а изведнъж срещите ви започват да приличат на сблъсък на гледни точки. И вместо инато да се вкопчваш в съхраняването на това противоборство, просто да бъдеш благодарен – че имате свободата да поемете по различни пътища – всеки по своя. И това не е наказание, а благодат – най-доброто, което можете да направите един за друг…

Преди да започнеш да се окайваш, спри. Дай си почивка. Стегни си багажа. Замини някъде.

Сред забързания градски шум обаче често не остава време да се замислим. Живеем по инерция, прелитайки по ежедневния график със задачи. Динамиката ограбва енергията ни. Не остава време да преосмислим емоциите си, пък камо ли да въведем ред в хаоса, който започва да витае около нас… Затъваме. В ежедневието. Първо губим оптимизма си. А с времето и всичко, което ни е изпълвало с вяра и смисъл. Градът започва да прилича на месомелачка, на водовъртеж, който изкарва въздуха от дробовете ти… И когато се замислиш какво се е случило с теб и с живота ти, не ти остава нищо друго, освен да се самосъжалиш…

А това е грешка! Преди да започнеш да се окайваш, спри. Дай си почивка. Стегни си багажа. Замини някъде. Насочи погледа си към място, където времето толкова забавя ход, че почти спира. Избери си планина – за да бъдеш по-близо до небето и единствените капризи, с които да се съобразяваш, да бъдат тези на природата. Избери си спокойно място – някъде, където всеки ден е тих като прошепната мантра…

И тогава слушай. С цялото търпение, на което си способен. Слушай тишината в себе си… Отговорите на всички онези въпроси, които те е страх да зададеш, твърде често стоят там и те очакват…

Яница Христова

Няма коментари:

Публикуване на коментар