Септември

Септември е нова любов –

нежна, като полъх сред дърветата,

който разпръсква листата

и донася облаци.

Има дъх на изсушена чубрица

и стари билки,

скрити в раклата в къщата на баба.

Сияе с хиляда цвята –

всичките меки, всичките светли,

всеки един прилича

на целувка от слънцето,

свенливо скрито

 зад пердето на прозореца.

Нощите стават все по-дълги.

Звездите – далечни и студени.

Огънят в камината пропуква,

изпълва мрака с уморена светлина.

И точно тук, и точно сега

е идеалният момент

да разказваш истории –

да потъваш в тях

и да оживяват във въображението ти.

Септември е възможност:

да се сбогуваш с лятото,

да хербаризираш всички спомени,

да извадиш пуловерите от гардероба

и най-топлите си шалове…

Понякога септември е всичко,

което си очаквал през годината… 

Яница ХРИСТОВА