сряда, 26 април 2017 г.

Игра




Играем я тази игра.
Съдбата е раздала картите.
Колебаем се
за собствените си ходове
и се чудим какво се крие
в ръката на другия.
Докато се усетим,
сме се залутали сред правила
и се мъчим да излезем чисти
от една, твърде често,
нечестна надпревара…

А светът…
Светът се разпада.
Да се говори за това
е все по-належащо
и все по-неуместно.
Скоро грохотът на бомбите
ще говори вместо нас.
А ние… дори няма да усетим
как играта
си е сменила правилата…

Но почакай… Спри.
Стана така мрачно.
А уж е пролет.
И уж сме млади.
Най-доброто, казват,
тепърва предстои
(за нас)…
Така ли е? Не знам.
Гледам гълъбите през терасата.
Пърхат с криле,
гонят коричка хляб.
Гукат.
Нехаят за големите въпроси,
за сянката на бъдещето.
Стигат им дребните радости,
тук и сега…

* * *

(Гледам ги. Мисля си…
как искам да съм гълъб
и когато ми омръзне (всичко),
просто да грабна живота със себе си
и да отлетя – колкото далече мога… )

Яница ХРИСТОВА

Няма коментари:

Публикуване на коментар