След онзи съвършен миг на
безвремие, Времето се
опитва упорито да се върне в живота ми и това неминуемо оказва влияние на
желанията ми в настоящия момент. И може би това не би било проблем, ако не
исках толкова много неща наведнъж… :
- искам да завали вече първия сняг за тази зима и снежинките
му да бъдат мокри и тежки; да вървя, да е нощ, да се прибирам…
- искам да е вече Коледа – да съм си вкъщи, да дават семейни
филми по телевизията, да ми е топло, да гледам огъня в камината, да ям домашни
сладки…
- искам да е пролет или по-скоро май, в края на май – след
дъжд, когато въздухът е свеж и светлината се пречупва по един много специфичен
и неописуем начин, а зеленото по тревата и листата на дърветата е неповторимо
през никое друго време от годината…
- искам да е лято – да стоя боса по мокрия пясък, да слушам
вълните, да е сутрин, да гледам как чайките се бият за парче от стар геврек,
изпуснато от някакви руски туристи…
- искам да е есен – есен в разгара й, когато листата на
дърветата са пожълтели, но не са опадали, когато не е студено, но не и топло, а
е просто приятно хладно – перфектно за разходки…
- искам да съм си вкъщи – до гората, под звездите, в уютна
тишина и спокойствие…
- искам да съм в Търново – където всичко е движение,
динамика, надолу-нагоре, баири и камънаци…
- искам да съм там, където бях в началото на месеца – да
откривам, да опознавам, да бъде приключение…
- искам да пътувам и да видя още стотици невиждани места…
- искам да съм с приятели – със стари приятели, с нови
приятели, на места със спомени, на нови места…
- искам да върна времето назад и да изживея най-хубавите
моменти отново…
- искам да съм пак дете – да вярвам, че всичко е просто, че
всяка приказка има щастлив край, хората не могат да бъдат други, освен да са
добри, а дните са съвършено безгрижни и свободни…
- искам да съм пак тийнейджър – да скитам по разни пътеки,
поляни, гори, по разни пътища в разни градове, да се губя и да се намирам, да
бъда влюбена за първи път…
- искам да съм в бъдещето – след като всичко е отминало,
след като големите въпроси са получили отговорите си, искам да се видя и да
видя как изглежда светът…
- искам да съм тук и да е сега – да бъда тази, която съм, да
съм точно на 22, да живея своя си живот, с всеки миг от него – очакван,
неочакван, неподозиран, мечтан или невероятен, да изживявам всеки миг… защото
си е мой…
О, да – и в последно време искам да отида на самотен остров
(добре, де – клиширано е – може и да не остров) – но да няма други хора, да
няма шум, да няма задачи, ангажименти, планове, да нямам телефон, да нямам
интернет. Да бъдем само аз и тишината. Ей-така, само за два дни. Та да мога да
се наспя най-накрая!
Яница ХРИСТОВА
Яница ХРИСТОВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар