сряда, 1 май 2013 г.

Връщане към корените

Все повече осъзнавам колко голяма късметлийка съм всъщност – защото съм израснала там, където времето като че ли спира... и колкото и да се променя всичко наоколо, колкото и аз да съм пораснала с годините, то не е... и е винаги същото. Винаги връщайки ме към важните неща в живота... Карайки ме да дишам дни наред с идеята, че понякога е нужно толкова малко, за да бъдеш щастлив – слънцето, шепа звезди, безкрайното синьо небе, топлината на дома, песента на птиците, които пеят цяла нощ – истинска симфония (!),  шепота на планината, събран в клоните на дърветата... далечния, необятен хоризонт, който те приканва да вървиш, вървиш... да търсиш все нещо, все някъде... постоянно да се преоткриваш... И, ако си истински късметлия - да не си сам в това лудо приключение – а да си с някой, който гледа на света като теб... за да си го поделите, целия този прекрасен свят... Е, аз днес съм! ^_^  

 Яница ХРИСТОВА

Няма коментари:

Публикуване на коментар