Все повече осъзнавам колко голяма късметлийка съм всъщност –
защото съм израснала там, където времето като че ли спира... и колкото и да се
променя всичко наоколо, колкото и аз да съм пораснала с годините, то не е... и
е винаги същото. Винаги връщайки ме към важните неща в живота... Карайки ме да
дишам дни наред с идеята, че понякога е нужно толкова малко, за да бъдеш
щастлив – слънцето, шепа звезди, безкрайното синьо небе, топлината на дома, песента
на птиците, които пеят цяла нощ – истинска симфония (!), шепота на планината,
събран в клоните на дърветата... далечния, необятен хоризонт, който те приканва
да вървиш, вървиш... да търсиш все нещо, все някъде... постоянно да се
преоткриваш... И, ако си истински късметлия - да не си сам в това лудо
приключение – а да си с някой, който гледа на света като теб... за да си го поделите,
целия този прекрасен свят... Е, аз днес съм! ^_^
Яница ХРИСТОВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар