Първа фаза: Оптимизъм.
Започва да вали. Ти запазваш усмивката си и разгъваш чадъра. Звънът на капчиците по него те радва и ти носи приятна доза меланхолия.
Втора фаза: Надежда.
Дъждът се усилва. Вече не си усмихнат, но все пак си запазил доброто си настроение. Прескачаш локвите с почти акробатична точност и се надяваш да достигнеш в повече проценти сух до желаната дестинация.
Трета фаза: Реализъм.
Вън вече вилнее проливен дъжд. Мокър си до кости, косата е полепната по челото ти, а чантата ти е подгизнала. Сгъваш чадъра /който и без друго не помага/, мушваш го под рамо и продължаваш с напред с достолепна и горда походка...
Яница ХРИСТОВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар