вторник, 5 април 2016 г.

Откъс 3 от пишещия се наръчник „Как да разпознаеш една истинска Баба?”


Глава 3: На опашката


            Една истинска Баба се е освободила от ограниченията, които налага обществото и вече не й се налага да ходи на работа например. Дали е достигнала до заветните години за пенсия, които у нас все по-подозрително стимулират дълголетието и вярата във вечния живот, или разчита на реституция и наеми от уплашени кандидат-софиянци, това няма никакво значение. Единственото важно е свободното време на Баба, което тя умело запълва със социални контакти.
            Едно от любимите места на Баба за завързване на нови познанства, това са дългите опашки за чакане на ред – в супермаркета, в поликлиниката, на спирката на градския транспорт. И къде ли още не.
            Първият признак, по който можете да разпознаете, че пред вас стои една истинска Баба, а не обикновена старица, това е напрегнатият й гръб, до който единствено имате зрителен контакт. Но това е напълно достатъчно, за да ви внуши без думи, че, въпреки че тя е пред вас на опашката, самото ви присъствие се натрапва и изнервя Баба, защото тя трябва да се съобразява с вас, да ви търпи и да ви чака! Да, да ви чака! Нищо, че (по всички закони на физиката и пазаруването) ще маркират нейната покупка преди вашата и тя ще си е тръгнала, преди да се усетите. Фактите обаче са безсилни, когато Баба си е решила, че е права!
            Ако по някаква странна случайност се случи така, че Баба се озове след вас на опашката, това е явен знак, че не ви очаква нищо добро! Една истинска Баба има дарбата да се изразява едновременно лаконично и многозначително, при това само с поглед! Тя така ще ви изгледа, че вие моментално ще изпитате чувство на вина – че пречите на тази приятна, мила и хрисима жена по пътя й към далеч по интересни неща от това да стои, да си губи времето и да се взира в тила ви! Най-разумното, което можете да направите, е да отстъпите място на госпожата и да проявите търпение. Една истинска Баба учи умело на търпение – дори това да не е вашата собствена баба. Вродената им склонност да възпитават и редактират младото поколение има пандемичен характер след една определена възраст.
            Но ако вие сте след Баба и проявите неблагоразумието да я помолите да минете преди нея (както и да го въртите, Баба знае много добре какво имате предвид – искате да я ПРЕРЕДИТЕ, а това противоречи на всичките ѝ морални, етични и непоклатими разбирания), то се подгответе за обливащата хладна пот, която ще се стече по слепоочията ви. Баба може и отново да не ви каже нищо, но ще ви внуши, че не бързате само вие и това, че се опитвате да я подцените, че няма интересни неща за вършене, е най-малкото тесногръдо от ваша страна. Ще се почувствате глупаво. Но така и ви се пада, заради проявеното лекомислие.
            Има и едно място,  където, чакайки на опашка, Баба се чувства в особено свои води. Това е пред кабинета на собственото ѝ джипи. Тук Баба е разговорлива – намира си събеседнички, с които шумно обсъжда миналото, кулинарията, младежта, та дори и дядовците. Ако слушаш внимателно Баба, можеш да останеш с впечатлението, че тя е доста тежко болна… но ако се осмелиш да я погледнеш, ще се изненадаш от ружа по бузите й и яркото червило, с което е завършила стайлинга си за деня. В теб може и да се прокрадне усещането, че тя е тук не толкова за прегледа, колкото да срещне някой сроден по съдба и светоглед, с когото да си побъбри без задръжки. Не се оставяй обаче това чувство да те подведе и да те направи беззащитен. Баба е винаги нащрек. Когато някой младок се опита да влезе преди нея в кабинета на джипи-то, Баба става като хищник, който дълго се е спотайвал в саваната, но острите му нокти само чакат да докопат млада и невинна антилопа…
            Когато Баба чака на опашка не е човек, с когото можеш да се шегуваш. Или с когото да не се съобразиш. Но когато една истинска Баба, чакайки своя ред, захване разговор с теб, се отпусни. Отвори сетивата си. Няма начин да не научиш нещо от Баба – тя винаги има с какво да те изненада. Не само с натрупания житейски опит, а и с цялото любопитство, което струи от нея, въпреки годините. Думите й се автентични – необременени от техника, социални мрежи, стереотипи на съвремието и предразсъдъци. Когато една истинска Баба на опашката си търси с кого да поговори, тя има какво да му каже. Просто той трябва да е готов да я чуе. Тя никога няма да спомене и дума за това, че може би е малко нещо самотна… Не. Не търси самота в порива ѝ да общува. Подари й свободата просто да бъде себе си. Когато си тръгнеш, ти може и да я забравиш, но една истинска Баба ще помни топлината, която е получила от този споделен миг. Е, може понякога да е малко капризна…. Но една истинска Баба има право на това – извоювала си го е. След петдесетина година може и да я разбереш…

Яница ХРИСТОВА 

Няма коментари:

Публикуване на коментар