понеделник, 11 април 2016 г.

За несъвършената двойка

Статията ми "За несъвършената двойка", публикувана за пръв път в сайта "Момичетата от града" на 14 март 2016 г. Първата ѝ публикация можете да прочетете ето ТУК.


Приближаването на пролетта е идеалното време да изтрезнееш. От опиянение. И от илюзии. Въобще – да се отърсиш от мисълта, че ако си сам, си най-големият неудачник на света. Или пък да си дадеш равносметка в каква връзка участваш. И защо.

Защото има един особен вид… любов. Любов, чиято основна и неразгадаема функция е да ни кара да изглеждаме като идиоти. Защото има един вид обвързване, който е противопоказен на всяка здрава логика. Той води до нездравословното откъсване от себе си и до тоталното претопяване в енергията на някой друг. Става дума за онези взаимоотношения, които ви карат толкова много да се вкопчите един в друг, че накрая – недай си боже такъв тип обвързване да достигне до своя край – да не знаете как да продължите нормално живота си. Ироничното е, че почти винаги се стига до край – връзката натежава сама на себе си и от прекомерния напън се къса, изчерпва се.

Тук няма да говорим за Съвършената двойка – за онези, които се допълват, които хармонизират един до друг и се превръщат в олицетворение на истинската любов. Ако и вие вярвате, че сте такива – влюбени, щастливи, обичани и обичащи, можете спокойно да спрете да четете още тук. Тази статия не е за вас. Тя е за онези мили хорица, които са срещнали някого, сближили са се, но вместо мечтаното щастие, чувстват умора, страх, обърканост, та дори и гняв, и с цялата си същност усещат, че нещо не е наред, но нито знаят какво е, нито как да го променят.

В един момент започваш да се състезаваш със себе си.
А е лесно. Лесно е да се подлъжеш. Лесно е да се впуснеш към някого, без да си даваш сметка до какво може да доведе срещата ви. Лесно е, когато се влюбваш, да се стремиш да дадеш най-доброто от себе си на човека до теб… и обикновено точно това е първата стъпка, която води до трагичния финал. В един момент започваш да се състезаваш със себе си. Със себе си Преди и със себе си Сега, като Сега си убеден, че трябва да си перфектен, съвършен… А човекът срещу вас привиква с мисълта, че вие жертвоготовно сте склонни да превъзмогвате трудностите заради него, че радушно бихте приели всяко предизвикателство, само за да му докажете, че сте перфектният избор и ще бъдете перфектният партньор. Винаги. Винаги ще имате хъса на състезателен кон и никога няма да подвиете крак. А когато умората се загнезди във вас и отнеме първо спокойния ви сън, след това спокойното ви ежедневие, а накрая изцеди и последната ви капка любов… ще ви заболи най-много от разочарованието, което ще видите в очите на любимия. Разочарование, че не можете да бъдете човека, който сте обещавали, че ще бъдете. Едва тогава ще осъзнаете (ако не сте го знаели през цялото време), че не сте били себе си, не сте били искрени, играли сте роля. И вече не можете да я играете със същия патос.

А човекът срещу вас може дори да не се сети да отвърне на вашата инициатива с взаимност. Дори през ум няма да му мине, че вашето основно предназначение не е да бъдете на негово разположение по всяко време на денонощието. Вие ще си изградите щит от оправдания – ще си казвате, че той с времето ще се промени, че има добра страна, просто в момента не е в настроение… В един момент оправданията ще се натрупат и просто ще се сринат върху вас...

Докато вие, навярно, се страхувате. Страхувате се да отхлабите хватката, с която сте се усукали с избраника на вашите чувства. Дори когато не сте убедени в положителния им резултат върху живота и психиката ви. Просто защото ви е страх – страх ви е, че ще останете сами, че самотата ще ви задуши, че дори и една пропукана връзка със съмнителна перспектива е по-добра от никаква връзка. Жертвали сте всичките си идеали в името на компромиса. И не ви остава нищо друго, освен да се вкопчите в тази сламка, удобно подадена от съдбата, до такава степен, че да не можете да се познаете дори сами. Ще ви се иска да прекарвате всяка свободна минута заедно – не толкова провокирани от желанието, че се чувствате добре един до друг, а по-скоро притиснати от тревогата, че ако не сте винаги заедно, то вашият избраник може да отпусне примката и да избяга от вас… Затова ще му звъните. Ще превръщате в трагедия, изтъкана от съмнения, всяко пропуснато обаждане и всеки закъснял отговор на съобщенията ви… Накрая това ще ви съсипе. И ще убие и малкото останала романтика.
Нима една пропукана връзка е по-добра от никаква връзка?
Но… когато става дума за това, кого да обичаш и кого не – съветите са излишни. Всеки има право да допусне своите грешки. Иначе рискуваме да зачеркнем с лека ръка мотивите, породили едни от най-брилянтните произведения на изкуството. Нещастната любов е стимул. И спънка. Тя е шансът да откриеш пътя към собственото си израстване, към собственото си щастие. А пътят към щастието е много индивидуален. И при всеки един от нас има различен маршрут, различни завои, различни стръмнини. Няма универсална рецепта. Но ако има много начини да стигнеш да щастието си, то само един е начинът да бъдеш нещастен – да продължаваш да вършиш това, което те прави нещастен.
Нещастната любов е стимул.
А човекът, когото обичаш, трябва да умее всичко друго, само не и да задълбочава нещастието ти. Но ние често бъркаме понятията. Вместо любовта, която искаме да бъде опора и осмисляне на злободневието, да бъде наша сила и мотивация, ние я изопачаваме, придаваме ѝ способността да разруши живота ни, да го срине из основи. А след това да се чудим какво да правим от руините... как да живеем с тях.

Яница ХРИСТОВА

Яница Христова е приключенец по дух и разказвач на истории по природа. Според част от приятелите си в предишен живот е била или викингска принцеса, или средновековна магьосница, тъй като автентичната ѝ червена коса днес я издава и се превръща в най-отличителния белег, по който я разпознават по улиците на града. Израснала е в сърцето на Стара планина, но твърдото убеждение, че само мечтите имат силата да чертаят пътищата на съдбата ти, я отвеждат на интересни места – последното от тях се превръща в неин дом и я провокира да завърши „Творческо писане”. Чувства се постоянно влюбена и омагьосана – от театъра, от добрата литература, от нови дестинации, от красиви места, от Витоша, от срещи с интересни хора… Иска й се някой ден историите, които пише, да обикалят света, а тя… просто да ги последва. Повече от Яница ще намерите в личния й блог.

Няма коментари:

Публикуване на коментар