понеделник, 3 юли 2017 г.

Негатив



Гледаме към историята
като през обектива на стар
фотоапарат.
И странно се заплитат нишките,
а преди кулминацията
ще излезе,
че там, където е бяло,
с тъмни цветове
 ще се обагри снимката.
Как да съм сигурна,
че спомените ми ще останат такива,
каквато е била реалността?
И това, което ще окача в рамка,
няма да е просто поредната
изпълнена с живот лъжа?
Понякога не се ли питаш
колко време живеят мечтите?
Как ги забравяме,
как ги погребваме,
как ги обричаме на несбъдване…
Виждам бръчицата на челото ти –
замисляш се…
Остави.
Подготвила съм апарата за снимка,
погледни към обектива и се усмихни…
Фокусирала съм те.
А зад теб ми се струва,
че градът е населен само с призраци…

Яница ХРИСТОВА

Няма коментари:

Публикуване на коментар