сряда, 19 юли 2017 г.

Корабокрушенец




След бурята
(която не очакваш)
всичко сигурно ще бъде
разбито на парченца
и ти ще плаваш сам
сред вълните на несигурността.
След това ще събираш отломките
на познатия си досега живот.
Ще се опитваш да залепиш парчетата,
но все ще има части,
които липсва…
И точно те ще се превърнат в пробойната,
която ще те потопи. Отново.

Остави развалините зад гърба си.
И греби с все сили към нови брегове.
Океанът ти дава шанс да бъдеш
или удавник, или откривател.
Виж как безкраят над тебе синее –
кара те да изглеждаш малък,
 но и велик.
Вълните шептят тайни
на древни мореплаватели,
а небето чертае звездни карти
на скрити съкровища в пустинни земи.
Затова – греби! Греби!
Въпреки умората, въпреки страха.
За всеки корабокрушенец има бряг.
Има някой, който го очаква вкъщи.
Някой, който е стъкмил топло огнище
и щедро предлага в обятията си живот и утеха.
Не те ли крепи тази надежда?
Не очертава ли пред теб остров сред бурното море?
Не хваща ли ръката ти и не те ли води натам?
Не ти ли нашепва, че не си сам?
Или я прогонваш като мираж
и зъзнеш на сала, потънал в мрак?

Ела. Забрави този страх.
Слез на брега. Остави отпечатък
по мокрия пясък.
Остави следи, които водят към теб
(та да те открия),
които доказват, че си бил тук,
че те е имало,
че си живял…
И едва тогава –
ако искаш –
яхни вълните
и (си) тръгни…

Яница ХРИСТОВА 

Няма коментари:

Публикуване на коментар