четвъртък, 6 септември 2012 г.

НИЕ НЕ СМЕ

        Млади сме. И сме студенти. Това автоматично ни прави безделници, които по цял ден се шляят насам-натам, харчат парите на родителите си, а вечер гуляят от купон на купон. И пият, по правило, много. И вършат глупости… А защо сме записали това висше образование, при условие, че явно въобще не ни пука за него (а дори сме и леко неграмотни) – никой не знае… Вероятно – за да си изживеем младините на макс и някой друг да ни плаща сметките…
            Ако по някаква случайност не попадаме в този стереотип, то вероятно сме в категорията „зубъри” – една не по-малко непрестижна категория. Ако сме зубъри, то това означава, че по цял ден стоим затворени в стаите си, залегнали над дебелите книги и четем ли, четем… Не знаем как се „купонясва” и сме, според жаргона, популярен из студентските академични среди, „сдухани” или по-лошото – „смотани”. Ако попадате в тази категория, спокойно, има и положителна страна – смята се, че сте що-годе грамотни…
            Естествено, това не е всичко. Има и трета категория. Според нея не сме точно хора, по-скоро приличаме на… банкомати. Попадайки в тази графа, от нас се очаква да си плащаме таксите и учили или не, някой ден да си вземем дипломите, университетът да остане зад гърба ни и ние да тръгнем по големия свят да си търсим щастието…
            Не, не си мислете, че аз съм съгласна с всичко това. Напротив. Но го чувам – доста често и то от най-различни места: било от приятели, било в коридорите на някой от корпусите ни, в автобуса или пък го срещам в медиите. На нас, студентите, ни се лепят всякакви етикети… Но според мен ние не сме всичко това, изредено до тук. Ние сме… млади и сме студенти. Живеем в трудно време – и това го знаем всички. Надяваме се, сигурна съм, че всички ние се надяваме – на едно по-добро бъдеще.
            Но кои сме ние? Вие? Ти? Аз? Понякога е трудно човек да се открие, когато е преследван от стереотипи, етикети и цял куп чужди мнения. Но на скоро получих отговор на този въпрос от неочаквано място – магазинерката до мястото, където живея, е голяма жена с голяма душа. Тя се среща с търновските студенти всеки ден. Понякога вижда колко им е трудно и се опитва да влезе в положение на всекиго. Когато я попитах защо, тя ми каза „Ами вие сте бъдещето на България!”…

Яница ХРИСТОВА 

Няма коментари:

Публикуване на коментар