събота, 8 септември 2012 г.

Аферата с летящия делфин

НАЧАЛО НА ИСТОРИЯТА

     Един нормален работен ден. Монотонен, сив и прашен... Но в един миг всичко става различно – когато вдигаш очи и виждаш през прозореца делфин (странно е – защото си на 4 етаж!)... Делфинът необезпокоявано е кацнал на близкото дърво, полюшва се леко от вятъра и все едно те наблюдава...
     До тук добре... Всъщност не е добре – мислиш, че питието от предната вечер не те е пуснало... Това усещане се подсилва и от факта, че въпросният летящ делфин е розов (!)... ярко, бонбонено, бебешки розов...

НА ПЪТ КЪМ КУЛМИНАЦИЯТА

     В следващия миг те обзема жал – горкото делфинче, закачило се е за клона и кой знае до кога ще се рее из въздуха... Делфините не са създадени за тази участ. В същото време си благодарен – за парченцето цветна щурост, споходило те в монотонността... което те е накарало да се усмихнеш...
     На края пак ти става тъжно – за детето, държало този престъпно розов делфин в ръце... Навярно вятърът, впечатлен от  яркия му цвят, безжалостно го е отскупнал от невинните ръчички... Поиграл си е с него – докато му омръзне, и накрая... Бам! – дърво, връв, капан...

КРАЙ

     Хм... нищо не може да лети вечно – та дори и делфините. ;)
Вчера вятърът отнесе своя розов подарък и небето отново стана сиво и безцветно.
Балонът (във форма на делфин) се стопи в незнайните звездни далечини... Но остави след себе си спомен – ярък, детски и щур...

Яница ХРИСТОВА 
Балонът във форма на делфин. /Поморие/

Балонът във форма 
на делфин. /Поморие/

Няма коментари:

Публикуване на коментар