То е около
нас. Толкова близо… Само трябва да отворим очи, за да го видим, когато се
разминаваме с него…
Преди, ако
трябва да си призная, се дразнех на всички надписи и драсканици из всевъзможни
стени и повърхности по улиците. Но това е било напълно разбираемо – била съм
все на места, където уличното изкуство се е състояло точно от това – от
безформени и безсмислени драсканици, които или са толкова завоалирани, че
трябва да си страшен „естет”, за да ги разбереш, или са били нецензурни и
гродескни… или са си били откровено грозни.
Но… всичко
това се промени. Оказа се, че нямам нищо против графитите и изображенията в
подлезите и по блоковете, стига да са поднесени с финес и послание. Не знам в
кой момент точно отношението ми се трансформира, защото те нещата почти се
припокриват. Дойдох в Търново, където определено има талантливи млади
художници, които оставят почерка си из нестандартни места из града.
Художественият факултет е облагородил уличното изкуство тук, а и цялостно го е
тласнал в добра посока на развитие. Малко след това четох статия за британски
уличен артист, чиито произведения се продавали на търг за крупни суми с по
няколко нули след десетицата… Това страшно много ме вдъхнови и ме накара да
потърся повече информация в Интернет… където попаднах на невероятно богатство
от Street Art. И има
изумителни неща! Идейни, провокативни, нестандартни и разтърсващи!
След това…
вече започнах да вървя с широко отворени и виждащи очи. В България имаме не
по-малко талантливи улични художници, отколкото са по-света. Но като че ли тук
остават не до там оценени. А това не е справедливо.
Не знам
какво ги мотивира да изведат творчеството си на открито, да го споделят с целия
свят, понякога дори без да се подпишат под произведението. Коя е тази сила,
която ги тласка вечер (най-често, защото като че ли не е много законно всичко
това… а и по тъмно са по-малко тези, които биха те питали „А бе, ей, ти, какво
правиш тука?!”) да излязат от домовете си с четките или спрея и да оставят
следа след себе си. Не знам… Но не бъдете скептични – ако сте попадали само на
онези графити, за които споменах в началото на този текст, то бих ви
посъветвала най-малкото да посетите Велико Търново! Защото тук… има прекрасни Street Art
произведия.
Хубавото
при този тип изкуство е, че дава шанс и на истински талантливи артисти да
покажат на какво са способни, да наблюдават неподправените реакции на
минувачите и да следят развитието на творбата си. Това нестандартно изкуство
без рамка доближава самата идея за творчеството до обикновения човек, който
всеки ден бърза за някъде, не му остава време или не му достигат пари за
посещения на галерии и изложби. А всеки има нужда от красиво изкуство около
себе си, на което да поспре за миг очи… а защо не това да се случи на път за
работа например? Ей-така, спонтанно, непланирано? Защото Street Art не се случва по график – един
ден може и да няма нищо артистично по стените и електрическите кутии на вашата
улица, но на следващия – може и да не е така. Тъжното е, че както ненадейно се
появяват тези провокативни картини, така и могат да изчезнат… безвъзвратно…
Опитвам се
от известно време да обхвана най-интересните моменти от уличното изобразително
изкуство в Търново. Но не мога, постоянно се появява нещо ново, което ме
изненадва. Предполагам, че снимковият материал към този текст ще расте с
времето… Едни от най-любимите ми изображения са ме карали да се усмихвам,
оправяли са настроението ми за цели дни подред (особено ако пътят ми ежедневно
е минавал покрай тях)…
Преди време
бях обещала да спомена за един лов на китове… из планински град?! Да, звучи малко
странно… Но из Търново могат да се открият доста китове… Оказа се (по доста
любопитен начин научих), че познавам авторката им – Десислава Ганева… и мисля,
че успях да ги уловя всичките!
ПО СТЕНИТЕ
ЕДНА ОСОБЕНО ИНТЕРЕСНА МЕТАЛНА ОГРАДА
ЕЛЕКТРИЧЕСКИТЕ ТАБЛА
ПО ПЛОЧКИТЕ И ПО АСФАЛТА
И КЪДЕ ЛИ ОЩЕ НЕ
И, РАЗБИРА СЕ, КИТОВЕТЕ!
Яница ХРИСТОВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар