вторник, 24 януари 2017 г.

"Вяра", "Обредност", "Градът", "Линията на живота"

Стихотворенията "Вяра", "Обредност", "Градът" и "Линията на живота", публикувани за пръв път в брой 33/ 2016 г. на "Литературен вестник".  


Вяра

Бръшлян е тръгнал в пукнатините
на кварталната църква.
Тук не идват много хора.
Но отчето познава всички
от своя храм.
Знае тревогите в дните им,
познава демоните на страховете им,
пред него са шептели греховете си.
Но той не ги съди –
знае, че това е божа работа,
пък човешко е да се греши.
Поздравява ги всеки път,
когато се разминат по улицата:
той кимва, те се усмихват плахо.
Ще се видят в неделя.
Бръшлянът ще е пораснал още,
а църквата ще изглежда все по-малка.
Защото съвремието разсъждава в мащаби,
а вярата все по-често се събира в шепа на дете,
държащо свещ
и сплело пръсти за молитва…



Обредност

Ще започна с ритуалите.
Ще полея цветята,
ще приготвя вечерята,
ще изпратя децата на училище,
ще те целуна преди работа…
И през цялото това време ще си мисля –
за религията, скрита в ежедневието,
за боговете, които надничат
през дребните човешки жестове…



Градът

Понякога
градът се крие зад фасадите
на сградите
и зад олющените им мазилки…
А понякога наднича
зад завесите на прозорците
като малко, любопитно дете…
Друг път танцува в дъжда –
като онова момиче с чадъра
и червените кецове,
скачащо в локвите.
Понякога се движи тихо –
като коте по паважа,
докато последните слънчеви лъчи
близват купето на „Александър Невски”…
Понякога… градът те приласкава с тишината си.
Разтваря се в облачни сфери
и кръжи под неонови светлини.
Понякога… в забързания шум
дочуваш ритъма на собственото си сърце –
уплашено, окрилено, изпълнено с мечти…
Слива се с пулса на града,
с потока от лица и от съдби… 

Линията на живота

Знахарката ми хваща ръката,
гледа дланта ми,
поглежда ме в очите.
„Ще го срещнеш” – казва,
с хриптящ глас,
който още кънти в ума ми.
„Кога?” – питам се
и се взирам в линиите,
които уж чертаели съдбата ми.

След това вдигам поглед.
Пътят напред криволичи.
Не знам дали е същият
като ресните
по ръцете ми.
Но само едно е сигурно –
вървейки напред,
всеки ден е шанс
да се открием…

  Яница ХРИСТОВА



Няма коментари:

Публикуване на коментар