Чертаеш планове. Имаш идеи как искаш да протече бъдещето
ти. Вървиш в определена посока. Учиш. Работиш. Опитваш се да живееш нормално.
Прилично. Като цяло – правиш така, че не само днес, а и след време, да се
чувстваш добре. Да ти е уютно в кожата ти, в света, който си създал около себе
си. Стремиш се към някаква привидна сигурност, която почти всеки път изглежда
съвсем близо на хоризонта – поне до момента, в който илюзията за нея не се
разбие взривоопасно на пух и прах.
Защото… Животът обича изненадите. И никога не знаеш –
какво ще ти донесе. Или какво ще ти отнеме. И никой никога не ти е обещавал
утрешния ден – особено във вида, в който съществува в съзнанието ти.
И не – не всичко зависи от теб. От твоята воля. От
желанието да не се предаваш. Не всичко е кураж и смелост.
Така, както не
всичко е отчаяние.
Понякога… просто трябва да приемеш обстоятелствата. Които
не можеш да промениш. И да продължиш напред – до там, до където ти е отредено
да стигнеш.
А междувременно – да отваряш очите си широко към света,
да живееш, преизпълнен с радост, просто защото си тук и те има, да тичаш, да
дишаш, да обичаш, да… да живееш. Как – зависи само от теб. И ако нещо не ти
харесва – промени го. Без компромиси. Без оправдания. Без отлагане на важните
неща. Защото… една от основните характеристики на бъдещето е, че… всъщност може
и да не те сполети. Замисляли сте се скоро за това?
Ако не сте – е, днес е особено подходящ ден.
Яница ХРИСТОВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар