вторник, 27 януари 2015 г.

Париж

Разстила се в краката ми,
облян от светлини.
И там – в крайните квартали –
все онази цигулка ехти…
Подканя стъпките ти по паветата
да се слеят с ритъма на този град,
да се превърнат в история…

Картичките винаги са в охра,
потъмнели в приятен ретро фон,
Все едно, че епохите се разминават,
докато ти все още си в Париж
и все още търсиш лика си в Сена,
набразден от повея на вятъра.

Времето е странно мрачно.
Навярно ще вали.
Казват, че това е нормално –
идва есен дори и в Париж…

…И когато самолетът отлети,
времето пак ще потече.
Ще се върнеш, откъдето идваш.
Но картичките в джоба ти
винаги ще имат силата да те връщат –
там, където историята танцува
върху паветата под краката ти…


Яница ХРИСТОВА






Няма коментари:

Публикуване на коментар