събота, 17 януари 2015 г.

Пътища

Хиляди пътища има,
и всички ме водят към теб.
В някакво минало сиво –
един позабравен силует…

Любов е сигурно – ще си помисли някой.
Ще се усмихна вяло в този миг:
нима е нормално да обичаш някого,
когото само споменът е съхранил?

След това ще се върна към нишките,
които сплитат душите ни.
Към онази невидима сила,
която ни белязва завинаги.

Съдба е – ако вярваш в нея.
Онази, която свързва и дели.
Избор е – ще ти отвърна.
Ти решаваш накъде да вървиш…

Но в спомените си оставаш същия.
Оставам същата и аз.
Две деца, улавящи с поглед безкрая,
хванали се за ръце, потънали в захлас…

Яница ХРИСТОВА 

Няма коментари:

Публикуване на коментар