О… как да
започна да говоря за тази книга?
Истинска,
много, много истинска книга!...
Сюжетът
проследява житейската история на Амир – започваща в Афганистан и завършваща в
Щатите. История за приятелството, за семейството, за щастливите и безгрижни
детски дни, за войната, за израстването… за допуснатите грешки и за чувството
на вина. За втория шанс – който понякога идва, а понякога – не… А понякога…
носи със себе си път към изкупление на греха, на допуснатата грешка в миналото…
Но този път е труден. Винаги е труден…
И въпреки че
книгата проследява живота на герои, имащи различна култура и религия от нашите
тук, историята е универсална и общочовешка – излиза извън границите (физическите
граници на държавите) и преминава отвъд психологическите граници, които често
си създаваме, пазейки се от „различното”. История за едно момче, което не е
герой – не блести с храброст и физическа сила. Едно момче, което, като всички
хора, изпитва страх. И което се оставя страхът да заглуши всички други гласове
в ума му, защото просто няма сили да му се възпротиви и това се превръща в причина неговият най-добър
приятел (и полубрат) да бъде наранен, унизен… и вече нищо да не бъде същото.
После идва времето на политическите метежи. Изселването от родината. Началото
на израстването. Любовта. Загубата… Вторият шанс – отново да бъде добър и да
поправи вече стореното веднъж. Да даде надежда на едно дете… Не защото вече е
по-смел, а защото знае какви биха могли да бъдат последствията от страха… А те
са по-страшни от самия страх…
„Ловецът на
хвърчила” ме изненада – с начина, по който е поднесена историята. Равно.
Спокойно. С малки детайли, които й придават такава автентичност… и
достоверност. В смисъл – в книгата няма нищо преекспонирано. Всичко звучи така,
като че ли се случва наистина. Или се е случило – някога, преди. Героите са
реалистични и пълнокръвни – със собствената си външност и чудатост при
характерите… А в определени моменти срещнах много любопитен подход: авторът
задава по някое изречение – което всъщност е последица от събитие, предстоящо
да се случи някъде по-нататък в действието… и читателят, няма как!, започва да
се пита какво ли означава това, да гради хипотези… уж очевидни, а пък… в крайна
сметка – се оказва, че не е точно така.
И за финала –
„Ловецът на хвърчила” ме хвана буквално за шията и не ме пусна, докато не
затворих и последната страница – някакво
много особено чувство на тежест се загнезди в гърлото ми и обтегна струните на
душата ми… а щом една книга може да причини това, значи си струва да бъде
прочетена… и препрочитана!
Яница ХРИСТОВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар