вторник, 26 февруари 2013 г.

Халед Хосейни – „Ловецът на хвърчила”


О… как да започна да говоря за тази книга?
Истинска, много, много истинска книга!...
            Сюжетът проследява житейската история на Амир – започваща в Афганистан и завършваща в Щатите. История за приятелството, за семейството, за щастливите и безгрижни детски дни, за войната, за израстването… за допуснатите грешки и за чувството на вина. За втория шанс – който понякога идва, а понякога – не… А понякога… носи със себе си път към изкупление на греха, на допуснатата грешка в миналото… Но този път е труден. Винаги е труден…
И въпреки че книгата проследява живота на герои, имащи различна култура и религия от нашите тук, историята е универсална и общочовешка – излиза извън границите (физическите граници на държавите) и преминава отвъд психологическите граници, които често си създаваме, пазейки се от „различното”. История за едно момче, което не е герой – не блести с храброст и физическа сила. Едно момче, което, като всички хора, изпитва страх. И което се оставя страхът да заглуши всички други гласове в ума му, защото просто няма сили да му се възпротиви и  това се превръща в причина неговият най-добър приятел (и полубрат) да бъде наранен, унизен… и вече нищо да не бъде същото. После идва времето на политическите метежи. Изселването от родината. Началото на израстването. Любовта. Загубата… Вторият шанс – отново да бъде добър и да поправи вече стореното веднъж. Да даде надежда на едно дете… Не защото вече е по-смел, а защото знае какви биха могли да бъдат последствията от страха… А те са по-страшни от самия страх…
„Ловецът на хвърчила” ме изненада – с начина, по който е поднесена историята. Равно. Спокойно. С малки детайли, които й придават такава автентичност… и достоверност. В смисъл – в книгата няма нищо преекспонирано. Всичко звучи така, като че ли се случва наистина. Или се е случило – някога, преди. Героите са реалистични и пълнокръвни – със собствената си външност и чудатост при характерите… А в определени моменти срещнах много любопитен подход: авторът задава по някое изречение – което всъщност е последица от събитие, предстоящо да се случи някъде по-нататък в действието… и читателят, няма как!, започва да се пита какво ли означава това, да гради хипотези… уж очевидни, а пък… в крайна сметка – се оказва, че не е точно така.
И за финала – „Ловецът на хвърчила” ме хвана буквално за шията и не ме пусна, докато не затворих и последната страница  – някакво много особено чувство на тежест се загнезди в гърлото ми и обтегна струните на душата ми… а щом една книга може да причини това, значи си струва да бъде прочетена… и препрочитана!

Яница ХРИСТОВА

Няма коментари:

Публикуване на коментар