понеделник, 13 януари 2014 г.

"Имам една добра и една лоша новина"


Имам една добра новина!
Бях на прекрасно място, пълно с неповторима енергия, хора и истории! На 9 януари Sofia Live Club се превърна в дом на „Пощенска кутия за приказки”, приютявайки стотици хора, дошли да слушат разкази, писани от обикновени хора, четени от популярни личности... Имаше толкова много народ, че нямаше как да се обърнеш, без да побутнеш някого. И това – в името на изкуството, на творчеството, на литературата! И после – ще се говори, че четенето и културата били в застой?! Да, бе! Друг път! Във възход са – благодарение на иновации и смели личности, които не се боят да превърнат идеите си в начинание и реалност.
            Атмосферата беше... неповторима. 12 разказа, 12 автора, 12 популярни имена от света на театъра, киното и журналистиката. Много смях, много фина ирония, много тънък хумор и намигване към ежедневните събития, понякога тъжни, понякога щастливи, които оставят отпечатък върху спомените ни и върху това, което сме.
            От известно време знам за съществуването на „Пощенска кутия за приказки”, но това беше първото четене, на което успях да присъствам. И беше толкова хубаво, че ми се иска да заведа всичките си приятели! Съчетаваше специфичното чувство на това да си стоиш вкъщи и да четеш любима книга, да отидеш на театър и да гледаш завладяваща пиеса, и да бъдеш в бар с яка компания, в която смехът ти се слива с този на останалите и се превръща в ехо на техните смехове. Вълшебно, наистина вълшебно! От тогава си мисля, че има разкази, които се пишат, за да бъдат издадени в книга, за да бъдат публикувани в медия, за да бъдат изиграни на сцена... А има и разкази, които се пишат, за да бъдат прочетени в приглушената светлина на някой бар, сред разнообразна публика, за да се превърнат в съ-преживяване...
            Основоположник на проекта е Гери Турийска – автор, текстописец, журналист, носител на приза „Жена на годината 2013” в категория "Култура" именно за „Пощенска кутия за приказки”, а явно е и човек със свежи идеи и необходимата доза устрем, за да ги реализира. И да ги направи заразително прекрасни. До толкова, че в момента, в който и последната история приключи, те обзема желанието някак си да превъртиш стрелките на часовника напред, да скъсаш няколко листа от календара и следващото четене да е само на въздишка разстояние. Но... ще трябва да почакаш. До 5 февруари. Часът и мястото – са същите. Темата – „Нищо лично”.
            И... имам една лоша новина!
Ако четейки това, те е обзело страшно съжаление и любопитство... значи си пропуснал четенето на историите на тема „Имам една добра и една лоша новина”. И няма какво да те лъжа – има за какво да съжаляваш!

Яница ХРИСТОВА


П.С. Изображението е от фейсбук страницата на "Пощенска кутия за приказки".

Няма коментари:

Публикуване на коментар