понеделник, 6 януари 2014 г.

„Приказка за магьосници, физици и дракон”


Или ето какво се получава, когато въображение и хумор се обединят...



          
            Може би е било преди година. Или дори малко повече. Когато открих блога на Геновева Детелинова – млада (по-малка дори и от мен, като се има предвид, че в момента се извисявам на своите цели 23 ½ години!), а изпълнена с толкова устрем и живец, бих казала дори безцеремонност и нокаутираща доза хумор в стила си на писане. Чела съм разказите й повече от веднъж и всеки път откривам по нещо ново, на което се чудя дали съм се засмяла предния път... Ако имате свободно време и ви се иска да изпитате  необяснима жизненост и значително да подобрите настроението си, ви препоръчвам да прочетете някой-друг разказ на Геновева.
            А според „бодрата Пратчетова традиция” (а както знаете, съм влюбена в Тери, ако сте чели това ТУК) няма как да се пренебрегнат и героите, и невероятните ситуации, пред които са изправени в „Приказка за магьосници, физици и дракон” – книгата, извоювала си първото място в първия  фентъзи конкурс на издателство „MBG Books” . Действието кръжи около нашия свят, Светът на Дракона и няколко портала, които ги свързват, по-особено един портал... Тук ще се срещнете младия магьосник Влад, неговия съвсем не-магьосник баща Алекс, Шефа, която успешно ръководи целия си свят, дори доброволно участва в размирици, но когато се появява малкия Балтазар просто се опитва да бъде добра майка; един нашенски змей, една драконоложка и един принц с невероятно странен акцент, да не забравяме Юджийн (че като го знам какъв е нежен, като нищо да ни се разсърди); Клубът на физиците, които се възхищават на земната  техника и се опитват да избягат от магията; вещицата Интуиция, която забърква куп каши; както и един писател, оказал се божество; споменахме ли и Сфинкса; самотния дракон и... на къде без леля Станка? И ако си мислите, че съм изброила всички важни герои, о, жестоко грешите. Пътищата им се пресичат, заплитат, сюжетът динамично прескача от история в история, наситени с плътна доза въображение, остроумен диалог, изненадващи описания и точната (голяма) доза хумор. А краят... краят е неочакван. И те кара да искаш да откриеш координатите не Геновева Детелинова, да й напишеш едно съобщенийце и да й кажеш, че нямаш търпение да прочетеш продължението! И, да, знаеш, че няма да си сам в това си желание... След като прочетете „Приказката”, и вие ще се присъедините към мен.
           

Яница ХРИСТОВА 

Няма коментари:

Публикуване на коментар