понеделник, 13 януари 2014 г.

История от деня

Каква вечер само! Каква невероятна вечер!
            Всичко започна след края на работното време. Навън вече е тъмно, аз заключвам книжарницата и тръгвам – сред лабиринт от затворени магазини и празни сергии. Уличното осветление хвърля отблясъци по пустия площад, колите прелитат по булеварда, всеки бърза на някъде... Всичко си е както всяка нощ. До момента, в който не я чувам...
Тя пее. С глас с такава неописуема плътност, звучност и емоция, с толкова вълшебен тембър, че свят да ти се завие. Красиво е. Хваща ти душата и я праща на някъде – далеч от тук, далеч от шума, далеч от града, далеч от ежедневието. Обръщам се. Една от жените, които продават на пазара – пищна леля, с няколко ката дрехи (да я пазят от студа), с прошарена коса и видимо доста понатрупани години. И живот – преминал... някъде наоколо. Тя трепва, щом ме вижда. Явно не е очаквала, че има още някого в района. Само за миг гласът й е неуверен. После пак подхваща мелодията, решена да завърши песента...
            Аз си тръгвам, но нещо в мен се е пропукало... Защото повече трябва да са тези, които да имат правото да чуят как пее тази обикновена-необикновена жена! Но всички сцени са далеч от тъмния пазар нощем в крайния квартал... Остава ми само надеждата, че някак ще си я представите и че чрез думите ми историята й ще продължи някъде – натам, напред... Пък аз поне знам, че никога няма да я забравя!

 Яница ХРИСТОВА

Няма коментари:

Публикуване на коментар