събота, 22 март 2014 г.

Талантът няма шеф!

Знаете ли, че... Халед Хосейни е лекар? А Джеймс Ролинс е ветеринар? Че Мери Хигинс Кларк е била стюардеса? Че като тийнейджър Паулу Коелю е бунтар, заради което родителите му го пращат в психиатрична клиника, където той е подложен дори на електрошокова терапия? Че Маргарет Тачър е била химик, взел участие в екипа, разработващ замразени сладоледи? Че Никилъс Спаркс е бил от брокер на имоти до производител на ортопедични уреди? Че Йосиф Бродски напуска училище на 15 години и работи в болница, морга и на кораб, че толкова обича да чете, че търси книги къде ли не, включително и на боклука? Е, до преди дни част от тези неща дори не съществуваха като възможност в ума ми. Но вече ги знам... И знам, че талантът е нещо, което не знае покой, което търси път дори там, където привидно не съществува, че не зависи от външни фактори и никак не може да се определи и принизи до временно изпълнявана професия... че няма нищо невъзможно - когато положиш достатъчно труд и когато предчувстваш коя е посоката, в която трябва да поеме животът ти - а тя е напред, винаги е напред, независимо как изглежда в някой кофти момент...

Яница ХРИСТОВА 

Тя вървеше пред мен...

Тя вървеше пред мен, а аз вървях към театъра, преметнала палтото си върху ръка ... Обувките й, тревистозелени, потропваха по тротоара, русолявата й коса бе прибрана с електриковозелена панделка, която хипнотично приковаваше погледа ми към себе си... Приличаше на насекомо, на пеперуда... Отклоних очи от нея, за да оправя палтото си. От него, сгушена в гънките му, излетя...зелена пеперуда...
Ей така дойде пролетта.

Яница ХРИСТОВА