неделя, 27 юли 2014 г.

Безсъние

Градът не спи в четири часа.
Притихнал е в очакване.
И брои – безсънници...
В тишината му отеква
кашлица на стар пушач,
а подозрителни фарове
свиват зад ъгъла...
От някъде се чува детски плач,
а влюбена двойка
 се целува на улицата...
Градът не спи в четири часа.
В очакване на утрото.
Звездите се губят
в натежалия въздух,
в умореното очакване на чудото...
загубило се някъде сред ежедневието,
потънало в прах
и стари фасове от цигари...

Градът се простира отвъд прозореца ми,
нахлува в стаята с бледи отражения.
Защото не спя в четири часа...
Броя собствените си безсъници,
подреждам мечтите си по лавицата
и прилежно избърсвам праха,
натрупал се по тях...

Нощ след нощ.

Будуваме. 

Яница ХРИСТОВА 

четвъртък, 24 юли 2014 г.

Себастиан



На Б. –
защото превърна един сив ден в мечтание


Когато те открия, Себастиан,
обещавам да се омъжа за теб!
Да те последвам в безкрайната морска шир,
вечер да прокарвам пръсти през косата ти
и да ти шептя, че те обичам, докато заспиш...
Когато те открия, Себастиан,
ще метна раницата си на гръб и ще тръгна –
да преследвам хоризонта,
да търсим къде слънцето целува земята
преди да потъне в обятията на залеза...
Там, Себастиан, ще си направим дом
и ще ни е винаги топло... винаги...
Дори когато забушуват бури
и настъпи онази зима,
която попарва надеждите
и вплита бели нишки в косите,
и забулва с воал очите,
и светът става нереален, сив, стареещ...
Дори и тогава ще ни е топло, Себастиан,
защото ще съм сплела пръстите на ръцете си с твоите...

Когато те открия, Себастиан,
ще бъда най-щастливото момиче на света!
Защото ще знам, че си истински,
че не си просто... мечта...

Яница ХРИСТОВА