петък, 20 април 2018 г.

Неделя


Неделя.
След дъжд.
Завалял изневиделица.
И под умиращата светлина
на дългия, проточен залез,
обагрил синевата в златно, охра
и напудрени розови облаци.
Ще последвам следите ти,
които отекват в безкрая.
Но все пак водят към мен.
Винаги водят към мен... 

Яница ХРИСТОВА

неделя, 1 април 2018 г.

Дете тича към безкрая...


Дете тича към безкрая,
иска да улови с ръка звездите.
Но преди да се усети,
изплъзнали са се лъчите
и е останал само копнежът –
вечен.

Когато никой не го гледа,
рисува залези.
И колекционира пеперуди
с изранени крила.
Разказва тихо истории
и приютява пчелите в дъжда.

Виж го.
Детето, което тича към безкрая.
Вярва, че са до колене вълните.
И да го сломят няма да успеят,
защото морето шепти с гласа
на неговите древни братя –
мореплаватели,
                откриватели,
                               хора, които не знаят покой.
И заспиват сред звездите.  
С бурята – заключили я дълбоко в себе си.

Яница ХРИСТОВА