Дете тича към безкрая,
иска да улови с ръка звездите.
Но преди да се усети,
изплъзнали са се лъчите
и е останал само копнежът –
вечен.
Когато никой не го гледа,
рисува залези.
И колекционира пеперуди
с изранени крила.
Разказва тихо истории
и приютява пчелите в дъжда.
Виж го.
Детето, което тича към безкрая.
Вярва, че са до колене вълните.
И да го сломят няма да успеят,
защото морето шепти с гласа
на неговите древни братя –
мореплаватели,
откриватели,
хора,
които не знаят покой.
И заспиват сред звездите.
С бурята – заключили я дълбоко в себе си.
Яница ХРИСТОВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар