сряда, 22 юли 2015 г.

Още няколко думи с любов... за театъра

След конкурса "Театър, моя любов" (есето, с което участвах, можете да прочетете ето ТУК) ние, победителите, имахме шанса да надзърнем зад кулисите на три от най-любимите и най-емблематични театри в града... 
По този повод можете да прочетете и впечатленията ни след това. Първата им публикация е ТУК

Яница: „Ние вече сме част от просветените, които знаят отговорите на тези въпроси. Благодарение на това никога няма отново да бъдем обикновени зрители. Защото оттук нататък ще наблюдаваме с очите на хора, докоснали се например до историята на онази гардеробиерка, прекарала над 20 години в театъра – в началото попаднала случайно зад кулисите, но след това, омагьосана от духа на изкуството, остава завинаги.
Защото знаем за гримьорите, които познават всяка черта от лицата на актьорите, всяко дребно несъвършенство, което мигновено изчезва под четките им и извайва перфектния образ на героя, който тази вечер ще блесне на сцената в 19 часа.
Защото със собствените си пръсти се докоснахме да озвучителната техника, която изпълва залата с музика – в онзи, прецизно изчислен момент, когато публиката е притихнала и действието на постановката набира скорост.
Защото присъствахме на репетиции, в които актьорите полагат неимоверни усилия, за да разсъблекат собствената си душевност, да се освободят от всички онова, което са те самите, за да влязат в кожата на някой друг, за да вникнат в начина на мислене не героя, в неговото светоусещане, в характера му. 
Защото се уверихме, че театърът е една машина за чудеса. В нея работят десетки личности. Част от тях остават срити зад кулите. Но ежедневно дават най-доброто от себе си, за да бъде магията на театъра винаги будна, винаги жива, винаги да ни приветства и да ни кара да се чувстваме уютно в театралния дом. И когато вечер театърът се изпълни с аплодисменти, това само доказва, че всички са си свършили работата по възможно най-добрия начин!“

вторник, 21 юли 2015 г.

В очакване на... Керет

Опиянена от почти двуседмично системно будуване, изтощена от работната нагорещена обстановка в четвъртък и съвсем на ръба на силите си днес, стоях и очаквах втората си литературна среща с Етгар Керет (любовта си към когото дължа преди всичко на Стаси - една приятелка, която горещо ми го препоръча преди около 3 години). А да срещнеш човек като Керет на живо е дори по-вълнуващо, отколкото да го откриеш чрез думите, с които създава разказите си… Заразителната лекота, с която говори за живота, с която разказва невероятни случки от собственото си ежедневие (които надминават по чудатост и тези, които въображението му създава), начинът, по който приема света – с всичките му битки, болки и недостатъци - успявайки да ги филтрира така, че да ги превърне в смях… И накрая да не усетиш кога и как са минали два часа, а ти сякаш си пропътувал стотици километри и си се скитал къде ли не, срещнал си се с кого ли не – уж обикновени хора, а всичките по своята същност герои… 
За това и тръгвайки си от бара, вече се бях заредила със сили и ентусиазъм, който опасно прогонва съня и сега… И си мисля: как понякога животът не е точно такъв, какъвто си си го представял. Но това няма никакво значение, ако някак си успееш да разкажеш собствените си истории… И ако имаш силата да им вдъхнеш такъв живец, че те сами да тръгнат да обикалят по света, водейки те след себе си…

Яница ХРИСТОВА

неделя, 5 юли 2015 г.

Залези


Понякога мечтаеш
за морски залези…
За ярки слънчеви лъчи,

които се вплитат в косите ти,
полазват по кожата ти
и огряват деня –
като за последно…
Понякога мечтаеш за онази свобода,
с която тичаше из житата
и натежалите класове
мелодично шумяха
под босите ти крака …
Понякога мечтаеш
да затвориш дъха на лятото
в стъклена бутилка.
Да я скриеш нависоко -
в най-тъмния ъгъл
на най-горния рафт в гардероба…
И просто да знаеш:
че е там.
И винаги, когато пожелаеш,
ще можеш да се връщаш –
къс по къс,
с всяко дихание
да прекосяваш отминалото време.
И накрая пак да се оглеждаш –
в пленителните морски залези,
които чертаят вълни по синевата.
И ти си там – песъчинка в безкрая,
окрилена от цялото безгрижие на света,
застинал в този един-единствен миг…

Яница ХРИСТОВА