Безсъние

Градът не спи в четири часа.

Притихнал е в очакване.

И брои – безсънници...

В тишината му отеква

кашлица на стар пушач,

а подозрителни фарове

свиват зад ъгъла...

От някъде се чува детски плач,

а влюбена двойка

 се целува на улицата...

Градът не спи в четири часа.

В очакване на утрото.

Звездите се губят

в натежалия въздух,

в умореното очакване на чудото...

загубило се някъде сред ежедневието,

потънало в прах

и стари фасове от цигари...

Градът се простира отвъд прозореца ми,

нахлува в стаята с бледи отражения.

Защото не спя в четири часа...

Броя собствените си безсъници,

подреждам мечтите си по лавицата

и прилежно избърсвам праха,

натрупал се по тях...

Нощ след нощ.

Будуваме. 

Яница ХРИСТОВА