Докато звездите спят,
влюбени пеперуди чертаят месеци
и летят в полукръгове.
Не ги интересува нощната тъма.
Дошли са тук, забравили страха.
Знаят само, че ако се уморят,
крилата им ще изгорят
от топлината
на уличното осветление.
Примирили са се.
(Примирение –
това е товарът,
който носят всички
мечтатели…)
Утрото така ще ги завари.
Застинали. Заспали насред полет.
Никога повече няма да чертаят месеци.
С половин крило са завинаги обречени…
След това вятърът ще ги поеме.
В последен полет.
Ще ги отнесе далеч –
там, където от светлината не боли,
а хоризонтът е изпълнен с цветове.
Хайде. Стига. Не плачи.
Хвани ръката ми.
И ела да рисуваме дъги…
Яница ХРИСТОВА
