Пленници на Гордостта

Гордостта сякаш е щит. С нея прикриваме душите си, когато се боим да не бъдем наранени. По-лесно е да вирнем високо глави и да кажем, че „Не, това не ме интересува”, вместо да признаем, че ни боли…

По-лесно е да чакаме някой да се сети за нас, вместо да признаем, че се нуждаем от нечие внимание…

По-лесно е да се скрием, да избягаме… Но когато стихията, от която се опитваме да се спасим, гори в самите нас… Къде да отидем?! Когато това, от което трябва да се скрием, живее чрез нашето дихание, когато тупти с ритъма на собственото ни сърце?… Невъзможно е - от чувствата си няма как да се отдалечим…

А често Гордостта подсилва болката, затяга примката… и ни прави пленници… на самите себе си…

Но има един начин да не бъдеш пленник на Гордостта… Тогава, когато се вслушаш в гласа на сърцето си… Той ще ти прошепне точните думи, ще те отведе на точното място и в точния момент… И няма да имаш нужда от брони, щитове или оръжия… А само от тези две ръце, с които да прегърнеш този, когото обичаш… 

Яница ХРИСТОВА