#любимите10

Из книжните блогове и страници тук днес е тръгнала една своеобразна класация на 10 лични любими книги - задължителни за четене, препоръчителни за четене, оставащи в библиотеката при какви ли не обстоятелства. Ужасно е трудно да са само 10 - между другото... Но пък ми стана любопитно, докато си ги подбирах - първо наум. И знам, че някои ще си изберат задължително тежката и сериозна класика /която по принцип показва, че си много умен, щом си я чел/... Но аз реших да са онези книги, в които съм открила по нещичко от себе си или които са оставили нещичко у мен, което продължава да ме замисля все още... или да ме кара да се усмихвам безпричинно. 10. #любимите10 . Въпреки че Хосейни липсва, въпреки че не остана място за "Малкият принц", за няколко разтапящи те български автора, за няколко наистина класически заглавия или за "Младостта..." на Лукин... 

1. "Добри поличби" - заради чувството за хумор и заради простичкия въпрос: "Ами на къде без Тери Пратчет?";

2. "Крадецът на книги" - заради чувството на тишина, което бавно започва да те връхлита, четейки я;

3. "Вино от глухарчета" - заради усещането за безкрайно детство;

4. "Портретът на Дориан Грей" - защото Оскар Уайлд е интелигентен, прям и точен, а и защото пише безкрайно красиво;

5. "Евгений Онегин" - защото Пушкин е неподражаем;

6. "Стрихнин в супата" на Удхаус - защото смехът има обяснимото свойство да те кара да се чувстваш по-добре;

7.Томче с комедиите /в който задължително са поместени "Много шум за нищо" и "Комедия от грешки"/ на Шекспир /погледни по-горе изложената причина/;

8. "Кланица 5" - защото понякога светът има нужда от герои, които не са герои;

9. ... нещо на Павел Вежинов, но тъй като страшно много го харесвам, не мога да реша какво. Може би сборник с разкази. Но всъщност може и някой роман. Може би "Бариерата". Не. По-скоро "Произшествие на тихата улица";

10. "Алексис Зорбас" - защото ми я препоръчаха, защото започнах да я чета в много важен момент и защото е пълна с безкрайно много живот /поне до там, докъдето съм стигнала... и малко ме е страх краят да не е твърде тъжен, както често се случва с хубавите книги.../

Яница ХРИСТОВА