Безсъние

Градът не спи в четири часа.

Притихнал е в очакване.

И брои – безсънници...

В тишината му отеква

кашлица на стар пушач,

а подозрителни фарове

свиват зад ъгъла...

От някъде се чува детски плач,

а влюбена двойка

 се целува на улицата...

Градът не спи в четири часа.

В очакване на утрото.

Звездите се губят

в натежалия въздух,

в умореното очакване на чудото...

загубило се някъде сред ежедневието,

потънало в прах

и стари фасове от цигари...

Градът се простира отвъд прозореца ми,

нахлува в стаята с бледи отражения.

Защото не спя в четири часа...

Броя собствените си безсъници,

подреждам мечтите си по лавицата

и прилежно избърсвам праха,

натрупал се по тях...

Нощ след нощ.

Будуваме. 

Яница ХРИСТОВА 

Себастиан

На Б. –

защото превърна един сив ден в мечтание

Когато те открия, Себастиан,

обещавам да се омъжа за теб!

Да те последвам в безкрайната морска шир,

вечер да прокарвам пръсти през косата ти

и да ти шептя, че те обичам, докато заспиш...

Когато те открия, Себастиан,

ще метна раницата си на гръб и ще тръгна –

да преследвам хоризонта,

да търсим къде слънцето целува земята

преди да потъне в обятията на залеза...

Там, Себастиан, ще си направим дом

и ще ни е винаги топло... винаги...

Дори когато забушуват бури

и настъпи онази зима,

която попарва надеждите

и вплита бели нишки в косите,

и забулва с воал очите,

и светът става нереален, сив, стареещ...

Дори и тогава ще ни е топло, Себастиан,

защото ще съм сплела пръстите на ръцете си с твоите...

Когато те открия, Себастиан,

ще бъда най-щастливото момиче на света!

Защото ще знам, че си истински,

че не си просто... мечта...

Яница ХРИСТОВА