Чужбина е хищно влечуго.
Просмуква се тихо
и застава между теб и всички,
които обичаш.
Поглъща приятелите и семейството ти,
засмуква мечтите им
и се прокрадва в очите им като блясък –
звездица на надежда за по-добър живот…
Огромното й туловище се простира
на хиляди километри околовръст,
огъва се, пулсира…
Сестра ти ще замине тази зима.
Напролет – приятелчето от детинство.
Съседите отдавна имат виза,
(вече спестяват за жилище в Чикаго)…
Заслушан в разговорите на приятелите си тук –
осъзнаваш… Остават ви броени дни!
Ще се разпилеете като парчета
от счупена бутилка
в краищата на
света.
Корабокрушенци само ще намират
мокри и нечетими писма.
Думи, които прекосяват океани:
„Обичам те, мамо…”,
„…у дома”, „… добре съм...”,
„…ще се върна”,
„само още малко…”
Чужбина е хищно чудовище, знаеш.
Изпълва атласа, надвиснала с огромната си сянка
над твоята малка балканска страна…
В един момент просто искаш…
да станеш, да я прегърнеш, да потънеш в нея,
да започнеш да събираш отломките
от живота, невъзможен за живеене
по тези географски ширини…
В които все по-често се събуждаш
с идеята да емигрираш и ти…
Яница ХРИСТОВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар