Като рицарите

Препасали голи идеали,

днес зъзнат на студа…

Рамо до рамо до бездомните кучета,

треперят, прокудени от света…

Подминават ги кухи погледи,

дребна суета, потъпкани ценности

и потънала в забрава човещината…

А навън вали…

Ледените капки се врязват в кожата

и оставят следи.

Отмиват вадичките

от  застинали в тишина сълзи,

разбиват се с пукот

и някак глухо след тях кънти

въпросът

„Какъв е смисълът

 в това битие”?

Като рицарите днес не се живее –

ще ти го каже всяко малко дете,

вкопчило лапи в новия си таблет,

разстрелващо чудовища на екрана

с един единствен клик…

Скоро светът сам ще въстане,

ще издигне лозунг

като в евтина реклама:

„Всички рицари – на разстрел!”

На колене ще сте пред всичко,

За което някога сте се борили…

На колене… победени!

И по ризите ви ще разцъфнат рози.

Върху тях, обагрен в червено,

ще се стича собственият ни позор…

Но от дъжда – заслепени –

няма да го забелязваме, уви…

И светът ще продължи да се върти…

Без подвизи. Без доблест.

Без срам.

И без причина…

Яница ХРИСТОВА