Дъжд през май -
с дъх на люляк,
окосена трева
и късче синева,
промушило се между клоните…
Поглеждам назад –
пак съм дете
и боса тичам
по прашните улици…
В косите ми
се вплитат слънчеви лъчи,
и оставят медени следи,
които блещукат още,
отвъд времето…
А там, някога…
в подножието на планината
пак ме чакат
приятелите от детинство…
Тогава, когато смехът ни
извиваше стълби към небето
и се отразяваше в сиянието на боговете…
И цялото село се къпеше в тишина.
И малки, дребни чудеса.
(Ежедневие.)
А ние не знаехме,
че това е всичко,
от което се създава щастието…
Разбирам го едва сега.
С натежали от товара
на годините рамене,
с уморените очи,
с коловоза от отговорности,
с живота по график
и постоянна надпревара
с града и времето…
Само понякога,
когато се погледна в огледалото,
и видя следите
от слънцето в косите си,
си спомням…
коя съм била,
какво е било…
И нищо, че навън вали:
усмихвам се и ми е топло…
Яница ХРИСТОВА
