Дъжд

Дъжд през май -

с дъх на люляк,

окосена трева

и късче синева,

промушило се между клоните…

Поглеждам назад –

пак съм дете

и боса тичам

по прашните улици…

В косите ми

се вплитат слънчеви лъчи,

и оставят медени следи,

които блещукат още,

отвъд времето…

А там, някога…

в подножието на планината

пак ме чакат

приятелите от детинство…

Тогава, когато смехът ни

извиваше стълби към небето

и се отразяваше в сиянието на боговете…

И цялото село се къпеше в тишина.

И малки, дребни чудеса.

(Ежедневие.)

А ние не знаехме,

че това е всичко,

от което се създава щастието…

Разбирам го едва сега.

С натежали от товара

на годините рамене,

с уморените очи,

с коловоза от отговорности,

с живота по график

и постоянна надпревара

с града и  времето…

Само понякога,

когато се погледна в огледалото,

и видя следите

от слънцето в косите си,

си спомням…

коя съм била,

какво е било…

И нищо, че навън вали:

усмихвам се и ми е топло…

Яница ХРИСТОВА