След конкурса "Театър, моя любов" (есето, с което участвах, можете да прочетете ето ТУК) ние, победителите, имахме шанса да надзърнем зад кулисите на три от най-любимите и най-емблематични театри в града...
Яница: „Ние вече сме част от просветените, които знаят отговорите на тези въпроси. Благодарение на това никога няма отново да бъдем обикновени зрители. Защото оттук нататък ще наблюдаваме с очите на хора, докоснали се например до историята на онази гардеробиерка, прекарала над 20 години в театъра – в началото попаднала случайно зад кулисите, но след това, омагьосана от духа на изкуството, остава завинаги.
Защото знаем за гримьорите, които познават всяка черта от лицата на актьорите, всяко дребно несъвършенство, което мигновено изчезва под четките им и извайва перфектния образ на героя, който тази вечер ще блесне на сцената в 19 часа.
Защото със собствените си пръсти се докоснахме да озвучителната техника, която изпълва залата с музика – в онзи, прецизно изчислен момент, когато публиката е притихнала и действието на постановката набира скорост.
Защото присъствахме на репетиции, в които актьорите полагат неимоверни усилия, за да разсъблекат собствената си душевност, да се освободят от всички онова, което са те самите, за да влязат в кожата на някой друг, за да вникнат в начина на мислене не героя, в неговото светоусещане, в характера му.
Защото се уверихме, че театърът е една машина за чудеса. В нея работят десетки личности. Част от тях остават срити зад кулите. Но ежедневно дават най-доброто от себе си, за да бъде магията на театъра винаги будна, винаги жива, винаги да ни приветства и да ни кара да се чувстваме уютно в театралния дом. И когато вечер театърът се изпълни с аплодисменти, това само доказва, че всички са си свършили работата по възможно най-добрия начин!“
