В живота на всяка жена рано или късно идва моментът, в
който разбира какво означава „невъзможна любов”. Понякога това се случва в ден,
досущ като днешния – есенен, дъждовен вторник…
Но всъщност то всичко е започнало много отдавна, може би
преди няколко сезона даже. Да речем, че е било в края на пролетта… Но тогава
времето не е било подходящо за подобни фриволни решения. За това и предприемаш
най-напрегнатото отлагане, което опъва търпението ти като тетива на лък. Защото
въображението ти не спира да работи. То извайва образа на Перфектния – до най-дребната
подробност. И ти знаеш – трябва да положиш огромни усилия, за да го откриеш в
реалността. Предвид че там точно такъв може и да не съществува…
Минава време. Ти се луташ между надежда и отчаяние – че ту
го има, ту го няма… И идва мигът, в който си казваш „Майната му, сега е
моментът!”, вземаш си чантичката и излизаш да го търсиш… Градът е голям, а ти
дори не знаеш всички малки улички, в които може да се скътал и да те очаква… Не
го откриваш. Таиш надежда, че може би в момента пътува към теб, от някъде –
много далеч… Пък и нали всички други момичета са си намерили – някои от техните
дори доста наподобяват твоя, Перфектния (дето не знаеш дали съществува или не…).
И ето – идва днешният ден. Вън вали, краката ти
подгизват. Търпението ти е към привършване. Решаваш, че няма да го търсиш
повече и си тръгваш към вкъщи… Вървиш, не се оглеждаш трескаво, просто си
държиш чадъра и се молиш да не настинеш с тези подгизнали обувки… Когато Го виждаш.
Перфектният! Любов от пръв поглед е… въпреки че, честно казано, доста се
различава от представата, която е битувала в съзнанието ти. Чудиш се дали да го
доближиш или не… В крайна сметка доближаваш. Сега се чудиш дали да го докоснеш
или не – това ще направи раздялата ви след това много по-трудна… Докосваш го.
По дяволите! И на пипане е прекрасен. Знаеш, че ще направи всеки твой ден,
изпълнен с удоволствие и комфорт…
В теб започват да пърхат пеперуди. Затаяваш дъх… и
решаваш да погледнеш цената…
И това е най-голямата ти грешка!
Действителността се стоварва върху пърхащите пеперуди в
теб с жестокостта на турнадо.
Перфектният чифт есенни ботуши струва почти колко наема
на квартирата ти за месеца! Чудничко… Дълбоко в себе си знаеш, че хазяинът е
мъж – той няма да прояви разбиране, нито дори чувство за хумор…
Разделяте се. За последно го поглеждаш пред витрината…
Красив е. Нищо, че няма връзки – както ти си мислеше, че ще има. И нищо, че
не е в цвета, в който мислеше, че ще е…
Всъщност май по нищо не прилича на модела, който си представяше (по цената
най-вече)… Но знаеш – това е съвършеният чифт обувки и това, че си го открила,
не те прави по-щастлива от преди…
Яница ХРИСТОВА
