Тази нощ направих подарък на едно малко момиченце.
То е прекарало сякаш цяла вечност в тишина. Стояло е до
късно нощем, будувайки, чакайки и вълнувайки се, броейки точки, откриващо
грешки в съчетанията… и очакващо винаги химна в края на състезанието…
В една точка от света, от която всичко изглежда далечно.
Невъзможно. В един край, ограден от възвишения, зад които никога не знаеш какво
се крие. В едно място, от което сякаш започва и свърша цялата Вселена.
Едно място, в което единствената движеща сила е
енергията, която носиш в себе си. И мечтите, които могат да изпълнят света с
магия…
Тази нощ подарих мечтата си на едно момиченце. За да я
изживее.
То гледаше през моите очи. Плачеше с мен, ръкопляскаше с
мен и си тръгна с мен, стъпвайки по облаци…
И по време на цялото шоу ме кара да мисля за… всичко. За
всичко до тук. За пътя от невъзможното до настоящия момент. За ината, за
волята, за вярата дори…
За да си дам
сметка, че единственият човек, пред когото съм отговорна и когото не бива да
разочаровам, е същото това малко момиче, което винаги ще намира от къде да ме
погледне с блеснали очи…
Яница ХРИСТОВА
Снимка: Интернет
Няма коментари:
Публикуване на коментар