Тежка си -
като лятна нощ,
надвиснала над звездно небе,
разстлала се над планински върхове
и мочурища.
Тежка си -
като приказка с тъжен край,
която родителите се страхуват
да прочетат на децата си.
Тежка си -
като мисъл, която не мога
да преглътна.
Като електричество,
което преминава през тялото
и те оставя разтърсен.
И сам.
Тежка си.
И грапава – също.
Да ти обърна гръб
ще е толкова лесно,
че изкушението просто
ме гъделичка по пръстите…
Тежка си -
като пеперуда,
препарирана на карфица
с цветен връх.
(Ще ми се да я събудя с дихание,
но богинята в мен спи.)
Тежка си.
Но така те обичам…
Израстваш с мен,
моя Мечта.
Някой ден,
знам,
ще те нарека и Съдба…
Но дотогава просто
ще извиваш ръцете ми,
ще превиваш раменете ми,
ще ме караш да коленича,
да падам и да ставам.
Хиляда компромиса да направя –
със себе си навярно,
само не и с теб…
Тежка си.
Като цената си в злато.
Ще те платя
и ще те имам!
Яница ХРИСТОВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар