Уроци

Чувал ли си как

фениксът умира в огъня,

а после възкръсва от пепелта,

изтупва крилата си

и се преражда за живота нов,

пречистен?

Светът е богат на митове,

пълни с утеха и открадната мъдрост.

Но уроците ги учиш най-добре сам –

когато се изправят срещу теб,

зашлевят те с плесница в лицето

и извадят дъха от гърдите ти.

И докато се гърчиш от безсилие

върху студения асфалт,

всеки път ще се питаш:

ще се изправя ли сега,

ще възкръсна ли от пепелта,

ще се разперят ли крилата ми,

ще са сияйни ли перата им?...

Когато всяко вдишване е агония

и дори сънят бяга от теб,

въпросите се трупат на камулата купчина

и заплашват да те затрупат

под тежестта си.

В мрака чуваш само стрелките,

които безмилостно режат времето на късове.

Когато изгубиш достатъчно мигове,

от които нямаш спомени

(не искаш да ги помниш),

ще се изправиш на крака.

Като да се учиш да прохождаш отново е.

Ще се протегнеш с плахи ръце,

та да хванеш нишката,

която ти подават мойрите,

а съдбата ще се свие на кълбо до нозете ти.

Парещите въглени на огъня,

през който си преминал,

ще останат да тлеят винаги в дъното на душата ти,

ще изпълват гърдите ти с дим,

понякога ще те задушават,

но с искрите си ще сияят в мрака,

за да помниш, че си бил там -  

бил си в дълбините на тъмата…

И си преминал.

Тази сила изтегля птицата обратно към живота.

Тази сила разперва крилата й

и й подарява целия хоризонт.

Тази сила… само тази сила,

изтъкана от копнежа

да продължиш напред…

Яница ХРИСТОВА