Викинг

Имам душа на стар викинг

и тя пътува през безкрайни морета,

събира късчета лед,

топи ги в топла жарава

и изцелява раните,

натрупани с времето…

Вятърът се заплита в платната на лодката,

древна и с белези – като самата вечност.

А хоризонтът е тънка линия сред синевата,

която надвисва над нас като воал.

Понякога разчитам само звездни карти

и търся криволичещите линии на съдбата.

Понякога копнея за бряг с уморен поглед,

понякога искам да потъна в дълбините,

а друг път знам – брегът е вътре в мен,

опора, твърда земя, която ме спира

и ме кара да вървя с гордо вдигнала глава.

Имам душа на стар викинг.

Крия я с усмивка.

Показва се само в блясъка в очите ми,

когато идва буря –

от онези, които изпъстрят небосклона

със светкавици и гръм;

които заплашват с водовъртеж,

защото след тях нищо няма да е вече същото.

Не се плаша тогава.

Опъвам платната, държа здраво щурвала

и плувам в свои води -

сред вълни, по-високи от мен… 

Яница ХРИСТОВА