* * *

Каквото и да пише в учебниците,
сезоните не се повтарят – 
никога отново няма да бъде 
ноември тази година.
Ако го пропилееш в града,
ще изгубиш твърде много
(цветове)…
А помниш горите –
окъпани в злато и тишина,
в най-пленителната охра,
която още изтръгва въздишки
от гърдите ти…
Да, помниш тази есен от дете.
После панелени блокове
оковаха хоризонта
и рамкираха живота ти.
Сега само сънуваш:
къщата на село,
планински върхове,
които те приканват,
реки, гори и… свобода!
И винаги е есен –
като тази, в която се събуждаш…
но с много повече, много повече!,
цветове!

Яница ХРИСТОВА