На края на света

Какво ли правиш сега –

там – на края на света?

Където дори и въздишките

не достигат,

а спомените се превръщат в пепел,

докато се устремяват към теб…

Там, където навярно

същите слънчеви лъчи

рисуват сенки по первазите

и навярно същите котешки стъпки

оставят следи по прозорците…

Навярно и там градът се разбужда

със стари продавачи на гевреци,

които те приканват към себе си…

И сигурно и там по паважа

се чуват токовете на дамите –

забързани –

как потропват напевно…

Сигурно и там такситата прелитат

покрай светофарите,

а когато вали – са намръщени минувачите…

Сигурно… все още се усмихваш

с онази загадъчна усмивка,

когато се опитват да ти продадат цветя

старите цветарки по пътя…

И сигурно още им казваш:

„Няма нужда, няма го моето момиче…”

Само че… този път знаеш.

Била съм.

И съм си отишла…

За това вече живеем като непознати.

Делят ни цели вселени,

дори когато вървиш по съседния тротоар.

Но понякога… се питам –

какво ли правиш сега,

там, на другия край на света?... 

Яница ХРИСТОВА