вторник, 25 ноември 2014 г.

На края на света

Какво ли правиш сега –
там – на края на света?
Където дори и въздишките
не достигат,
а спомените се превръщат в пепел,
докато се устремяват към теб…
Там, където навярно
същите слънчеви лъчи
рисуват сенки по первазите
и навярно същите котешки стъпки
оставят следи по прозорците…
Навярно и там градът се разбужда
със стари продавачи на гевреци,
които те приканват към себе си…
И сигурно и там по паважа
се чуват токовете на дамите –
забързани –
как потропват напевно…
Сигурно и там такситата прелитат
покрай светофарите,
а когато вали – са намръщени минувачите…
Сигурно… все още се усмихваш
с онази загадъчна усмивка,
когато се опитват да ти продадат цветя
старите цветарки по пътя…
И сигурно още им казваш:
Няма нужда, няма го моето момиче…”
Само че… този път знаеш.
Била съм.
И съм си отишла…

За това вече живеем като непознати.
Делят ни цели вселени,
дори когато вървиш по съседния тротоар.
Но понякога… се питам –
какво ли правиш сега,

там, на другия край на света?... 

Яница ХРИСТОВА 

Няма коментари:

Публикуване на коментар